на Йоана
Пак съзерцавам те (и слушам клавесин -
едно изтънчено парче на Моцарт)
неповторима в сън безкрайно повторим
и с устни кадифе - златиста роза.
Превзе мечтите с тихия си дрейф
на кея най-последен на живота.
Заключих образа ти в най-невидим
сейф,
стаен в сърце, блуждаело без котва.
© Младен Мисана Всички права запазени
Потръпнах докато четях... Истинско удоволствие за душата!
Благодаря, Младене!