1.05.2021 г., 20:21 ч.  

Съзерцание 

  Поезия
633 13 10

                                                  на Йоана

 

 

Пак съзерцавам те (и слушам клавесин -
едно изтънчено парче на Моцарт)
неповторима в сън безкрайно повторим
и с устни кадифе - златиста роза.

Превзе мечтите с тихия си дрейф
на кея най-последен на живота.
Заключих образа ти в най-невидим
                                               сейф,
стаен в сърце, блуждаело без котва.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това си е бисер в огърлицата на най-извисената любовна лирика!
    Потръпнах докато четях... Истинско удоволствие за душата!
    Благодаря, Младене!
  • “ сърце, блуждаело без котва.” - изключителен финал. Поздравения!
  • Много красота и нежност от всеки ред! Поетично майсторство, носещо истинска наслада.
    Благодаря ти за удоволствието, Маестро!
  • Едно пробождане с връхчето на спомена...

    Христос Воскресе! Светли празници!
  • Прекрасни и неповторими, само твои, са тези поетични образи, като “блуждаещото сърце без котва”...
    Поезия, която носи истинска естетична наслада и е белег на голямо поетично майсторство. Поздравления, скъпи приятелю и светли Великденски празници!
  • Сложна философия в хубав стих.
  • Прекрасен финал!
  • Красота в думи! Поздравления
  • Каква нежност и обич извира от всяка строфа на стиха, финала е прекрасен! Поздрав, Младен!
  • Любимата е завинаги в сърцето! Каква нежност лъха от този стих! Поздравления, прекрасен е!
Предложения
: ??:??