1.05.2021 г., 20:21  

Съзерцание

788 13 9

                                                  на Йоана

 

 

Пак съзерцавам те (и слушам клавесин -
едно изтънчено парче на Моцарт)
неповторима в сън безкрайно повторим
и с устни кадифе - златиста роза.

Превзе мечтите с тихия си дрейф
на кея най-последен на живота.
Заключих образа ти в най-невидим
                                               сейф,
стаен в сърце, блуждаело без котва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това си е бисер в огърлицата на най-извисената любовна лирика!
    Потръпнах докато четях... Истинско удоволствие за душата!
    Благодаря, Младене!
  • “ сърце, блуждаело без котва.” - изключителен финал. Поздравения!
  • Много красота и нежност от всеки ред! Поетично майсторство, носещо истинска наслада.
    Благодаря ти за удоволствието, Маестро!
  • Едно пробождане с връхчето на спомена...

    Христос Воскресе! Светли празници!
  • Сложна философия в хубав стих.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...