Съзвучна с мен си, бяла и красива!
Но трънена изкачвам висота!
А всяка изповед те прави по-щастлива,
в мен пали огъня безумен на страстта!
На любовта е пищно тържеството,
дори да праща платоничен дар!
Живея и възкръсвам на Голгота –
разпятие е твоят женски чар!
Че сещам те не както ястреб гони
да сграбчи с нокти мъничко врабче,
а като пролет в цъфналите клони
и като лъх над синьото море!
Любов от багри, думи, чувства, ноти...
начало на светлика и деня –
тъй хармоничен с нея е животът!
Избирам – него, теб и любовта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados