Т Е Ж Е С Т
1K
0
5
Всяка вечер
ръцете ми се извиват -
безкрайни и уморени -
в контур на лодка без дъно,
която отчаяно плува
в море от надежди горчиво.
Всяка вечер
главата ми цвили и тропа -
тъжна и уморена -
див кон без цел и посока,
който сънува че тича
свободен, щастлив и обичан.
Всяка вечер
раменете ми се огъват -
скърцащи и уморени -
впрегната селска каручка,
с която Земята пренасям
само до новия изгрев.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados
