Cona (Цонка Людмилова) Cona (Цонка Людмилова)
34
23 ago 2007, 22:46

Т Е Ж Е С Т

  Poesía
1K 0 5
 

Всяка вечер

ръцете ми се извиват -

безкрайни и уморени -

в контур на лодка без дъно,

която отчаяно плува

в море от надежди горчиво.

Всяка вечер

главата ми цвили и тропа -

тъжна и уморена -

див кон без цел и посока,

който сънува че тича

свободен, щастлив и обичан.

Всяка вечер

раменете ми се огъват -

скърцащи и уморени -

впрегната селска каручка,

с която Земята пренасям

само до новия изгрев.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9