Cona (Цонка Людмилова)
34 30
23.08.2007 г., 22:46 ч.

Т Е Ж Е С Т 

  Поезия
728 0 5
 

Всяка вечер

ръцете ми се извиват -

безкрайни и уморени -

в контур на лодка без дъно,

която отчаяно плува

в море от надежди горчиво.

Всяка вечер

главата ми цвили и тропа -

тъжна и уморена -

див кон без цел и посока,

който сънува че тича

свободен, щастлив и обичан.

Всяка вечер

раменете ми се огъват -

скърцащи и уморени -

впрегната селска каручка,

с която Земята пренасям

само до новия изгрев.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??