Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
17 may 2022, 19:16

Tа дори и небето да падне... 

  Poesía » Filosófica
422 3 8

Почерня и съвсем се продъни
и проряза тъй тънката дрипа
на небето порой, от съня ни,
огън, жупел Отецът изсипа.

 

Знам, виновни сме, Татко! Кочия,
с двеста коня над грешници тътне,
а на капрата седнал Илия,
гневно хули ни – зли и безпътни.

 

Те седят си в богатите къщи
и безспирно, безсрамно гуляят,
а вдовица сираче прегръща:
— "Милост, Боже! Дано да е краят!"

 

Вятър гъне дървета и стенат,
и стените на къщите стари.
—"Бий конете, дано променена
да осъмне земята, но стари

 

и затлачени с тръни сърцата
и покрити с чернилка душите,
не отмива дори непозната
до днес буря. Грехът неизмит е.

 

И горчи и мътилка таложи,
и сме същите злобни, и ядни...
Саламандри в човешки сме кожи,
та дори и небето да падне...
 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??