28 feb 2014, 1:15

Та макар... дори и само в съня ми

  Poesía
1.6K 1 8

 Та макар... дори и само в съня ми

 

Търкулна се тихичко зад хълма зелен -

с усмивка притули се залеза.

Отмина денят така уморен,

нощта запрепуска навсякъде.

 

Тихомълком спокойствие навред се разля,

луната оформи пътека...

звездите накацали безброй разпиля,

като перли блещукат в небето.

 

Нарисувах ти знак в посока една,

с лунен лъч ти дарих светлината.

Да откриеш и слееш се с мойта душа,

та макар... дори и само в съня ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така и звучи в душата ми!!!
    Благодаря ви, Таня и Росица!!!
  • "Тихомълком спокойствие навред се разля,
    луната оформи пътека..."
    Като нежна музика... Много красиво!
  • Красиво написано!
  • И аз ти благодаря, Силвия, че сподели!!!
  • Толкова е нежно и красиво!Благодаря за хубавия стих!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....