25 may 2012, 14:15

Тайната 

  Poesía
388 0 2

Когато тайната се умори,

е време -

сам себе си

ти запали.

Като свещ гори -

по пламъка

и минало,

и бъдеще

гадай.

Виж образите на доброто -

дари ли милост,

щедрост,

смисъл

на някого?

Или на себе си?...

Страх,

болка,

рана -

как носиш тежкия товар?

Пламък

слаб

и вечен.

Непобедим.

Неукротим.

Единствената

светлинка във мрака...

Единствени са ù крилете,

с които тайната в сърцето си

опазваш.

Напътстваш

като предан Син...

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??