Друг ден струва ми се, че минава,
забравил нещо в живота ми,
но не мога да позволя да мине,
не по-дълго, за да бъдеш съпруга.

Вглеждам се в твоите картини,
точно за да видя лицето ти,
точно за да се усмихна на друга усмивка.
Това точно не мога да поправя.

Сълзите ме се стичат от очите ми.
Не мога да спя!
Не мога да дишам!
Какво имаме в тази дълбина?

Не искам за нас да изгаря отвън.
Обичам те повече отколкото всичко.
Според луната и залеза
ние никога не бяхме просто захвърлени.

Защо прави това уязвимо?
Ти не можеш да ме обичаш по-добре,
като че ли нищо друго не е от значение,
тук пиша за теб друго писмо.

Сега от твоята страна
правиш живота ми спокоен.
Прочистваш главата ми,
длан върху длан.

Знам, че ще намериш друг,
по-добър от мен.
Не мога да го изместя,
но само имам защита.

Това започна с идеалната целувка,
идеалната любов, идеалния поглед.
Ще бъдеш винаги за мен тайната ми обич,
точно както в книгите.

Позволи ми да бъда тайната ти любов,
нуждая се от теб, липсваш ми,
вземи ме в ръцете си.
Не си отивай, това е точно за нас.