Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
25 nov 2020, 10:41  

Tайни писъмца 

  Poesía » Otra
264 3 11

Прибоят зимен блъска бреговете ни,
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни –  за скитане.
Жени моряшки,  плакнат самотата си
от пясъка бодлив, на нощи бели,
сред хиляди черупки – от раздели,
русалки са –  петимни, в красотата си.
Луната сплита ветровете – кривите,
плете талян – да хване обич вечна,
Зорницата - студена и далечна –
вдовици сламени оплакват живите.
Случайна чайка, с крясък буди зимата,
жените трепват, странно удивени,
кръвта препуска в тънките им вени...
Далечни капитани, котва имате.
В далечен дом, където спят дечицата
и светла бяла Коледа сънуват,
и още чудесата съществуват,
и пращат тайни писъмца – по птиците.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??