Tайни писъмца
Прибоят зимен блъска бреговете ни,
далечен фарът свети упорито
път от лъчи чертае, по вълните
към хоризонта мами ни – за скитане.
Жени моряшки, плакнат самотата си
от пясъка бодлив, на нощи бели,
сред хиляди черупки – от раздели,
русалки са – петимни, в красотата си.
Луната сплита ветровете – кривите,
плете талян – да хване обич вечна,
Зорницата - студена и далечна –
вдовици сламени оплакват живите.
Случайна чайка, с крясък буди зимата,
жените трепват, странно удивени,
кръвта препуска в тънките им вени...
Далечни капитани, котва имате.
В далечен дом, където спят дечицата
и светла бяла Коледа сънуват,
и още чудесата съществуват,
и пращат тайни писъмца – по птиците.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Гуш!
