Така като ме гледаш, мамо,
по нещо в мене всеки път умира.
Да можех да ти върна дните само,
в които своята загриженост си свила.
Така, както се усмихваш, мамо,
сякаш всичко в теб до задух плаче.
А ти отново ми подаваш рамо -
на малкото пораснало момиче.
Аз ще тръгна утре сутрин рано
и сигурна съм - ще ме разбереш.
Само не със този поглед, мамо -
усмихващ се, загрижен и мълчащ.