Омръзна ти от любовта ми ли,
за теб така отчаяно обсебваща
или омръзна ти от мен самия,
а може би от ласките валящи
в палитрата на пролетна дъга!
Омръзна ти гласа ми топъл ли,
облъхващ те като Южняка нежен!
Омръзнаха ти влюбените в теб ръце ли,
от тялото ти ваещи прекрасни статуи,
а устните ми парещи със страст по твоите
и те ли вече ти омръзнаха?
Очите ми разтварящи се в твоето сърце,
копнежи в тебе лудо влюбени
и те не те вълнуват вече ли...
За Теб ще съм Извечната Любов
и Нежната, Сияйна Пълнота,
Любима Моя- сестра на Вечността!
© Ангел Филипов Todos los derechos reservados