Омръзна ти от любовта ми ли,
за теб така отчаяно обсебваща
или омръзна ти от мен самия,
а може би от ласките валящи
в палитрата на пролетна дъга!
Омръзна ти гласа ми топъл ли,
облъхващ те като Южняка нежен!
Омръзнаха ти влюбените в теб ръце ли,
от тялото ти ваещи прекрасни статуи,

а устните ми парещи със страст по твоите

и те ли вече ти омръзнаха?

Очите ми разтварящи се в твоето сърце,

копнежи в тебе лудо влюбени

и те не те вълнуват вече ли...

За Теб ще съм Извечната Любов

и Нежната, Сияйна Пълнота, 

Любима Моя- сестра на Вечността!