Не ме обичай толкова страстно,
превръщам се в пепел, когато гори.
Сърцето те иска, но някак... на тясно,
не може да топли и само дими.
Не ме обичай толкова лудо,
душата ми чака спокойна прегръдка.
Всяка минута, а не като чудо,
от теб да отпивам глътка по глътка.
Стопляй ме, както топли камина,
с пламъци кротки, дари ме с уют.
Има ли топло, не ще си замина,
силният огън прилича на студ.
Явор Перфанов
17.11.2018
Г. Оряховица
:)
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados