9 dic 2009, 23:47

Така ми рече дяволът тогаз...

  Poesía
923 0 1

„Веднъж бе есен с цвят на темперни бои,

веднъж бе тя кралица и вечно ще стои.

Веднъж слънцето се отрази във нейните очи

и после спря да ме боли.

 

 

В очите и сърцето има място само за една,

за демона със черната коса.”

Така ми рече дяволът тогаз.

„Без нея не мога вече аз!”

 

 

„Съзрях я там сред есента

и приютих я в моята душа!

И до днес е там в тъма,

но страх ме е да пусна я сама!

 

 

За нея ада бих качил на таз земя,

за да не бъде сама във тъмнина,

но това ще значи да деля

кралицата на моята душа!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Злори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...