Така ми рече дяволът тогаз...
„Веднъж бе есен с цвят на темперни бои,
веднъж бе тя кралица и вечно ще стои.
Веднъж слънцето се отрази във нейните очи
и после спря да ме боли.
В очите и сърцето има място само за една,
за демона със черната коса.”
Така ми рече дяволът тогаз.
„Без нея не мога вече аз!”
„Съзрях я там сред есента
и приютих я в моята душа!
И до днес е там в тъма,
но страх ме е да пусна я сама!
За нея ада бих качил на таз земя,
за да не бъде сама във тъмнина,
но това ще значи да деля
кралицата на моята душа!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Злори Всички права запазени
