„Веднъж бе есен с цвят на темперни бои,

веднъж бе тя кралица и вечно ще стои.

Веднъж слънцето се отрази във нейните очи

и после спря да ме боли.

В очите и сърцето има място само за една,

за демона със черната коса.”

Така ми рече дяволът тогаз.

„Без нея не мога вече аз!”

„Съзрях я там сред есента

и приютих я в моята душа!

И до днес е там в тъма,

но страх ме е да пусна я сама!

За нея ада бих качил на таз земя,

за да не бъде сама във тъмнина,

но това ще значи да деля

кралицата на моята душа!”