9 дек. 2009 г., 23:47

Така ми рече дяволът тогаз...

920 0 1

„Веднъж бе есен с цвят на темперни бои,

веднъж бе тя кралица и вечно ще стои.

Веднъж слънцето се отрази във нейните очи

и после спря да ме боли.

 

 

В очите и сърцето има място само за една,

за демона със черната коса.”

Така ми рече дяволът тогаз.

„Без нея не мога вече аз!”

 

 

„Съзрях я там сред есента

и приютих я в моята душа!

И до днес е там в тъма,

но страх ме е да пусна я сама!

 

 

За нея ада бих качил на таз земя,

за да не бъде сама във тъмнина,

но това ще значи да деля

кралицата на моята душа!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Злори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...