Нима е грях, че те обичам?
Нима виновен съм, че моето сърце за теб копнее?
Уви, не съм го искал да ме измъчва непрестанно,
и щом те видя да забива бясно, неуморно.
Стотици мисли, нахлуващи в ума ми без покана,
след тях заплетено кълбо от чувства – мира нямам.
Така не мога, аз даже вече не живея.
Зазидан между четири стени,но не от тухли, не… безпомощност.
И плача, викам, търся помощ,
но как да ми помогне някой,
като не може да ме разбере?
Дори и аз не мога, и търся смисъл в чаша с уиски,
и ставам по-объркан, а отговори нямам.
Не ме обичаш,знам, разбирам,
но моето сърце не иска да те разбере.
И се е вкопчило за теб горкото,
изстрадало, но още търси обич,
дори и там, където няма да намери.
И искам да те пусна, но не мога.
Кълна ти се, наистина не мога.
Опитвах в чашата да те удавя,
или в мъгла от дим да те загубя… не е лесно,
ти винаги се връщаш с гръм и трясък.
И всяка вечер ме разкъсваш на парченца,
а сутрин щом те видя ги събирам.
Така не мога, аз даже вече не живея.
© Лъчезар Todos los derechos reservados