Нима е грях, че те обичам?
Нима виновен съм, че моето сърце за теб копнее?
Уви, не съм го искал да ме измъчва непрестанно,
и щом те видя да забива бясно, неуморно.
Стотици мисли, нахлуващи в ума ми без покана,
след тях заплетено кълбо от чувства – мира нямам.
Така не мога, аз даже вече не живея.
Зазидан между четири стени,но не от тухли, не… безпомощност.
И плача, викам, търся помощ,
но как да ми помогне някой,
като не може да ме разбере?
Дори и аз не мога, и търся смисъл в чаша с уиски, ...