От думи изхабени уморен,
от блясъка, навън подтичващ,
на злоба жалка в мрачен плен
не се оставяй, а си свиркай.
И дните със усмивка запали
от устните си – ярко слънце,
и все напред, напред върви,
така по-леко е, опитай.
© Криси Todos los derechos reservados