24 jun 2005, 19:10

Така пътувахме

  Poesía
938 0 4

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта
и палубата - силно овъглена.

Забравена през тежки времена
раждясалата котва
се изпъваше...
Запомних всеки звук от песента
и в нотите
на дългото страдание
си пеехме на глас.
Така пътувахме
и неусетно ... стигнахме далеч!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е тъжно, но е хубаво.
  • Чета го вече трети или четвърти път, но всеки път нещо ново ме приковава в стиха. Почти си го повтарям докато чета. Благодаря ти, Йоанна. Богата си на усещания и внушения!
  • Така пътувахме и ние и... неусетно остаряхме, а пътят все ти се струва прекалено кратък... Прекрасно си го изразила!
  • "Запомних всеки звук от песента"...и аз всичко, което съм чела.Какво чувствам съм написала в "Привличане" -намери го/не е тук/Усмих!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...