24 jun 2005, 19:10

Така пътувахме 

  Poesía
755 0 4

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта
и палубата - силно овъглена.

Забравена през тежки времена
раждясалата котва
се изпъваше...
Запомних всеки звук от песента
и в нотите
на дългото страдание
си пеехме на глас.
Така пътувахме
и неусетно ... стигнахме далеч!

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е тъжно, но е хубаво.
  • Чета го вече трети или четвърти път, но всеки път нещо ново ме приковава в стиха. Почти си го повтарям докато чета. Благодаря ти, Йоанна. Богата си на усещания и внушения!
  • Така пътувахме и ние и... неусетно остаряхме, а пътят все ти се струва прекалено кратък... Прекрасно си го изразила!
  • "Запомних всеки звук от песента"...и аз всичко, което съм чела.Какво чувствам съм написала в "Привличане" -намери го/не е тук/Усмих!!
Propuestas
: ??:??