24 jun 2005, 19:10

Така пътувахме

  Poesía
941 0 4

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта
и палубата - силно овъглена.

Забравена през тежки времена
раждясалата котва
се изпъваше...
Запомних всеки звук от песента
и в нотите
на дългото страдание
си пеехме на глас.
Така пътувахме
и неусетно ... стигнахме далеч!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е тъжно, но е хубаво.
  • Чета го вече трети или четвърти път, но всеки път нещо ново ме приковава в стиха. Почти си го повтарям докато чета. Благодаря ти, Йоанна. Богата си на усещания и внушения!
  • Така пътувахме и ние и... неусетно остаряхме, а пътят все ти се струва прекалено кратък... Прекрасно си го изразила!
  • "Запомних всеки звук от песента"...и аз всичко, което съм чела.Какво чувствам съм написала в "Привличане" -намери го/не е тук/Усмих!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...