Jun 24, 2005, 7:10 PM

Така пътувахме

  Poetry
937 0 4

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта
и палубата - силно овъглена.

Забравена през тежки времена
раждясалата котва
се изпъваше...
Запомних всеки звук от песента
и в нотите
на дългото страдание
си пеехме на глас.
Така пътувахме
и неусетно ... стигнахме далеч!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е тъжно, но е хубаво.
  • Чета го вече трети или четвърти път, но всеки път нещо ново ме приковава в стиха. Почти си го повтарям докато чета. Благодаря ти, Йоанна. Богата си на усещания и внушения!
  • Така пътувахме и ние и... неусетно остаряхме, а пътят все ти се струва прекалено кратък... Прекрасно си го изразила!
  • "Запомних всеки звук от песента"...и аз всичко, което съм чела.Какво чувствам съм написала в "Привличане" -намери го/не е тук/Усмих!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...