24.06.2005 г., 19:10

Така пътувахме

935 0 4

Мостът се превърна във дъга
в мига,
когато спря и ме целуна...
Запомних
само кораба в нощта
и палубата - силно овъглена.

Забравена през тежки времена
раждясалата котва
се изпъваше...
Запомних всеки звук от песента
и в нотите
на дългото страдание
си пеехме на глас.
Така пътувахме
и неусетно ... стигнахме далеч!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е тъжно, но е хубаво.
  • Чета го вече трети или четвърти път, но всеки път нещо ново ме приковава в стиха. Почти си го повтарям докато чета. Благодаря ти, Йоанна. Богата си на усещания и внушения!
  • Така пътувахме и ние и... неусетно остаряхме, а пътят все ти се струва прекалено кратък... Прекрасно си го изразила!
  • "Запомних всеки звук от песента"...и аз всичко, което съм чела.Какво чувствам съм написала в "Привличане" -намери го/не е тук/Усмих!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...