Така те вдишах
Taка те вдишах със сърцето,
напълних камерите от любов със теб,
в предсърдията влях от дишането
на щастието си в моя словоред.
Дълбоко те задържах в себе си.
Не исках да те издишам вън.
Останала без въздух във гърдите си,
разбрах, че си останал в мен.
Така във утрото сега се будя
със твоя дъх, опил света ми.
Прости ми, но не мога да забравя
по вените ти как пулсира обичта ти.
И как очите ти пробляскваха с искрата,
с която ме заливаше със светлина,
която караше ме да се чувствам жива,
красива и обичана жена.
Така те дишам още във гръдта си
със щастието, че твоя съм била.
Ако съдбата пак ни срещне,
отново ще си мойта светлина.
И аз отново твоя пак ще бъда,
какво, че времето към пропасти влече.
Щом любовта била завинаги остава,
тя в моите вени пак пулсира и тече.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
