viktoar (Виктория Стоянова) viktoar (Виктория Стоянова)
65
2 jun 2009, 20:56

Такава

  Poesía
1.1K 0 16

... и хиляди ще ги намираш,
и всичките са по-добри, нали,
ала кажи ми ще намериш ли такава...
за толкова объркани години...

без път и без посока да  прости,
ще намериш ли такава...
с моите изсъхнали от плач очи...
да ти казва сладко е дори тогава,
когато... от всяка твоя ласка и горчи,
ще намериш ли такава...
с моята усмивка изкривена,
ала истинска, макар и в мъката,
от  твойта близост вдъхновена,
такава... до която вечер
да приспиш без страх душата си,
от скитане по прашни друми уморена,
до която всеки вледеняващ  страх
разтапя се като снежинка в огън потопена...

 

 

 

ще намериш ли такава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • indian_dian (Дияна Дамянова)
    indian_dian (Дияна Дамянова)
    Браво мила прекрасна си.Друга такава няма!
  • natalia (Наталия Божилова)
    natalia (Наталия Божилова)
    те не търсят такива, които прощават.. колкото повече бягаш, толкова повече гонят... но поздрав за стиха
  • viktoar (Виктория Стоянова)
    viktoar (Виктория Стоянова)
    Благодаря ви за милите думи... отново
    Адаш тва с барикадите е тъпо, а пък аз знам лек за болки най-различни
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Вики, връщам се за да те прегърна в стих. Прекрасна си!!!

    Обвил плът в домашните дрешки,
    в крепост от свои стени денят ми от грешки
    в здрача въпрос след въпрос в мен цеди.
    Какво да му кажа? -...от съвест най-много боли
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Докосваш, Вики!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0