12 abr 2018, 14:55

Такава любов

  Poesía » Otra
590 2 1

Ще седнем ли, Господи, с тебе на масата –

нали сме все хора, мъже и половина,

да разчупим парче хляб да нахраниме вярата

и кръвта да подсилим с поне чаша вино.

 

Молитвите, тях вече всички ги казах.

Благодарно, сърцето е изпълнено с обич.

Не прошка да искам, за друго те каня.

Излушай ме само за миг, ако можеш.

 

Накрая някой трябва да знае за нея –

онази жена, цял живот премълчана,

с която в едно душа и тяло ми пеят,

целуваща белези, самата тя ми е рана.

 

Раздаде ми себе си, с живот напои ме –

не знаех дори, че изпитвал съм жажда.

Възвърна ме с гордост към моето име.

В Теб ми е вярата, но тя е надежда.

 

И също бесило. За страховете ми.

Един по един в нейната примка издъхнаха.

С нежност безкрайна смири бесовете –

тогава разбрах какво е преръдка.

 

И обич какво е. Която нищо не иска.

Обратно е склонна само мен да приеме.

На грешника нужна е цялата истина.

 

Такава любов, Господи, как се отнема?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...