12 апр. 2018 г., 14:55

Такава любов

588 2 1

Ще седнем ли, Господи, с тебе на масата –

нали сме все хора, мъже и половина,

да разчупим парче хляб да нахраниме вярата

и кръвта да подсилим с поне чаша вино.

 

Молитвите, тях вече всички ги казах.

Благодарно, сърцето е изпълнено с обич.

Не прошка да искам, за друго те каня.

Излушай ме само за миг, ако можеш.

 

Накрая някой трябва да знае за нея –

онази жена, цял живот премълчана,

с която в едно душа и тяло ми пеят,

целуваща белези, самата тя ми е рана.

 

Раздаде ми себе си, с живот напои ме –

не знаех дори, че изпитвал съм жажда.

Възвърна ме с гордост към моето име.

В Теб ми е вярата, но тя е надежда.

 

И също бесило. За страховете ми.

Един по един в нейната примка издъхнаха.

С нежност безкрайна смири бесовете –

тогава разбрах какво е преръдка.

 

И обич какво е. Която нищо не иска.

Обратно е склонна само мен да приеме.

На грешника нужна е цялата истина.

 

Такава любов, Господи, как се отнема?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...