14 mar 2008, 15:44

Такава нощ

1K 0 13

Докосвам те. Целуваш ми очите.
Във вените завихря се кръвта.
И някакво безумие връхлита,
превръща тебе в мъж, а мен - в жена.


Огромен водопад от страст внезапна
повлича ни, помита свян и страх.
А въздухът от обич се разтапя.
Прегръща ни в неистовия мрак.


По голите ни рамене танцуват сенки.
От ъглите мелодия струи...
А през прозореца, като фенерче,
Луната съучастнически бди.


Такава нощ!

И как да я забравим?
И как да я затворим във предели?

Изминаха години оттогава.
Сега сме други... Равни.
Остарели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...Изминага тодини от тогава...
    и сега в душата ни е тихо...
    в сърцето ни е тихо...и тиха е и любовта...
    Докосна душата ми, Бинка. с обич.
  • Съгласна съм с Генка. И аз това смятах да кажа - щом имаш такъв
    жив спомен и така образно го пресъздаваш, сърцето ти не е остаряло.
    Когато старостта наистина дойде, хората махват с ръка и казват: "Всичко е лъжа.." Просто на такова страстно преживяване не подхожда този край.Може да стане оптимистично. И трябва!

    Пиши, Бианка. Ти си във възрастта на любовта. Покажи на по-младите как се обича!
  • Има доста разногласия с мен за финала.Равни стават не помъдрелите хора,а угасналите, остарелите.И мъдрите хора могат да изпаднат в огъня на една подобна нощ.Само равните не могат...Но всеки може да даде препоръка и да не е съгласен с финала.Може пък някъде там,в подсъзнанието ми,да стои друг,по-оптимистичен финал, и трябва само някой леко да го побутне, за да си дойде на мястото.
  • Не може ли финала да замениш " Сега сме същите, но вече помъдрели".
    Много ми хареса стиха ти, само това "остарели" ме натъжи.
    Поздравления!
  • Браво, браво!
    Чудесно си го казала, но само подследното не ми допадна,"остарели".
    Не мисля, че душите стареят!
    Прегръщам те!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...