14 nov 2016, 0:35

Такава приказка 

  Poesía
411 2 8

Ти искаш пак и пак да ти разказвам.

Със приказка животът се размина.

Така се случи – нещо да доказвам,

да качвам сипеи година, след година.

 

От порив и от вятър вече изморена,

дори научих се отдавна да не искам.

Далеч да съм от всяка звездна сцена

и важни думи зъбите да стискат.

 

Да се усмихвам и понякога нарочно,

когато вътре в мен напира само плач.

Да бъда без резерви, да съм точна.

Безсънието нощем да ми е палач.

 

С кафето сутрин някак да се стопля,

и дневни мисли в строй да подредя.

Да глътна всичките си нощни вопли,

да свия в джоба си студената ръка.

 

Такава приказка кой иска да изслуша,

та тя е само ежедневната ми рутина.

Там няма топло чувство да се сгуши.

Мълча и я чета. Съвсем, съвсем сама.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??