Такава приказка
Ти искаш пак и пак да ти разказвам.
Със приказка животът се размина.
Така се случи – нещо да доказвам,
да качвам сипеи година, след година.
От порив и от вятър вече изморена,
дори научих се отдавна да не искам.
Далеч да съм от всяка звездна сцена
и важни думи зъбите да стискат.
Да се усмихвам и понякога нарочно,
когато вътре в мен напира само плач.
Да бъда без резерви, да съм точна.
Безсънието нощем да ми е палач.
С кафето сутрин някак да се стопля,
и дневни мисли в строй да подредя.
Да глътна всичките си нощни вопли,
да свия в джоба си студената ръка.
Такава приказка кой иска да изслуша,
та тя е само ежедневната ми рутина.
Там няма топло чувство да се сгуши.
Мълча и я чета. Съвсем, съвсем сама.
© Ани Монева All rights reserved.
