Такава съм. На бурята окото.
На слънцето най-топлите лъчи.
Крила на пеперуда, тиха обич,
метеж, сълза, тревога, плач дори.
Понякога на себе си приличам,
понякога приличам на тъга,
усмихвам се, когато ми се плаче,
и плача винаги сама.
От мама взех лицето и душата,
а тя от баба взела е инат,
жена съм, от жените на земята,
които случват всичко... ...