8.03.2015 г., 16:26 ч.

Такава съм 

  Поезия
620 0 3

Такава съм. На бурята окото.

На слънцето най-топлите лъчи.

Крила на пеперуда, тиха обич,

метеж, сълза, тревога, плач дори.

Понякога на себе си приличам,

понякога приличам на  тъга,

усмихвам се, когато ми се плаче,

и плача винаги сама.

От мама взех лицето и душата,

а тя от баба взела е инат,

жена съм, от жените на земята,

които случват всичко...

После пак,

успяват да превързват мъжки рани,

да стрелят, да печелят,

да горят.

И уморени, вечер да се сгушват,

под своята момичешка тъга.

Пораснала - дете във женско тяло,

изплашена - във кожа на змия,

единствена, на всички,

и на никой,

такава съм, парченце от света!

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??