Такава съм
Такава съм. На бурята окото.
На слънцето най-топлите лъчи.
Крила на пеперуда, тиха обич,
метеж, сълза, тревога, плач дори.
Понякога на себе си приличам,
понякога приличам на тъга,
усмихвам се, когато ми се плаче,
и плача винаги сама.
От мама взех лицето и душата,
а тя от баба взела е инат,
жена съм, от жените на земята,
които случват всичко...
После пак,
успяват да превързват мъжки рани,
да стрелят, да печелят,
да горят.
И уморени, вечер да се сгушват,
под своята момичешка тъга.
Пораснала - дете във женско тяло,
изплашена - във кожа на змия,
единствена, на всички,
и на никой,
такава съм, парченце от света!
© Пламена Троева All rights reserved.
