Аз смея се като дете, пея, танцувам,
животът щастлива ме кара да бъда,
по детски грижовно животни прегръщам,
такава съм си – дива и щура.

Аз преча ви, зная, с моята радост,
от слънце обляна, самодивена фея,
такава съм си, останала в моята вечна младост,
дълбоко закотвена – завинаги в нея.

Като цветенце, поникнало сред бурени гъсти,
дълбок корен държи ме, заземена в небесата.
Обагрям сивотата с цветовете си пъстри
и аз, като Алиса в страната на чудесата.

Такава душичка в мен се всели – какво да направя..
по детски щастлива, чаровно дяволита,
прашинка по прашинка от себе си да опозная
пак ще си остана загадка скрита.

Не искам да се променям, различна съм аз.
Но кой ли на този свят не е...
детски дух и душа на монах,
с вселената крачим заедно си под ръка и си пеем.