Издокарах си страхотна маска,
каквато Господ даже не успял:
всеки от мъжете тя да стряска
в стон:”Такава съм те пожелал!”
Дори Мойсей пред мен припада
в своя поетичен, мил поклон:
мисля си, че даже и в ада
ще дойде под червения балкон.
Хората приемам аз за подли -
маската добре от тях ме пази:
в живота често непригодни,
всеки е готов да те прегази.
Честичко предателят хитрува
и чрез стиховете се маскира:
подлостта си даже той римува,
докато посяга към секира.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados