7.03.2007 г., 8:56

Такава съм те пожелал

877 0 4

 

 

Издокарах си страхотна маска,

каквато Господ даже не успял:

всеки от мъжете тя да стряска

в стон:”Такава съм те пожелал!”

 

Дори Мойсей пред мен припада

в своя поетичен, мил поклон:

мисля си, че даже и в ада

ще дойде под червения балкон.

 

Хората приемам аз за подли -

маската добре от тях ме пази:

в живота често непригодни,

всеки е готов да те прегази.

 

Честичко предателят хитрува

и чрез стиховете се маскира:

подлостта си даже той римува,

докато посяга към секира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, умереност във всичко явно е рецептата!
  • Таня,
    Ти говориш за библейския Мойсей, който създаде нова религия, за да прероди юдеите, но я използва и за личното си оцеляване, защото походът в пустинята е кървава река от жестокост, свързана и с потушаването на непрекъснатите бунтове на самите израилтяни.
  • Креми,
    Философията на Карлос Кастанеда, която е спекулативна и затова несъстоятелна в това, че утвърждава житейската криеница, е силна с това, че правилно я посочва. Който иска да се утвърждава като автор, ще трябва да захвъли маската, но тактичността пък винаги е била необходима.
  • Замислящо!
    Не може ли да се живее без маски?!
    Решим ли да ги свалим,ще се открият жестоки белези!
    Поздрав, Валери!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...