7 jun 2020, 0:15

Такива бяхме ние

991 0 0

Нека ти разкажа,

някога играехме на двора,

катерихме черешата на дядо,

в най-тънките й клони,

криехме се тихо горе, 

когато той ни търси,

притихнали в умора  

и по детски да играем,

във отсъствие на време,

което днеска величаем.

Такива бяхме ние,

но сега - не точно…

Откриваме се в спомена,

останали сме там задочно.

 

Нека ти разкажа

за черешите на дядо.

Няма на света по-хубави,

по-сладки и горчиви - 

носят сладостта на дните,

в които мислехме се за големи,

а горчивото е липсата му.

Пак играем и се крием,

само че сега без него

и сами се търсим вече.

Понякога намираме се,

пък макар и надалече,

напук на липсата,

а може би нарочно.

Такива бяхме ние,

а сега не точно.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даяна Руменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...