Jun 7, 2020, 12:15 AM

Такива бяхме ние

986 0 0

Нека ти разкажа,

някога играехме на двора,

катерихме черешата на дядо,

в най-тънките й клони,

криехме се тихо горе, 

когато той ни търси,

притихнали в умора  

и по детски да играем,

във отсъствие на време,

което днеска величаем.

Такива бяхме ние,

но сега - не точно…

Откриваме се в спомена,

останали сме там задочно.

 

Нека ти разкажа

за черешите на дядо.

Няма на света по-хубави,

по-сладки и горчиви - 

носят сладостта на дните,

в които мислехме се за големи,

а горчивото е липсата му.

Пак играем и се крием,

само че сега без него

и сами се търсим вече.

Понякога намираме се,

пък макар и надалече,

напук на липсата,

а може би нарочно.

Такива бяхме ние,

а сега не точно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Руменова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...