Такива сме зад лъскавите маски
Оядени от злоба, завист и интриги,
все гледаме във канчето на другия,
по чуждото проточили сме лиги
и жалбите ни чува даже глухият.
Напираме след жалките промоции
и смятаме спестените си грошове,
душите храним с минимални порции
и винаги все другите са лошите...
Надеждите ни често са стар навик,
а съвестта е пациент на морга.
Решенията вземаме със задник
и нямаме сълзи за чужда болка.
Такива сме, а лъже огледалото,
в което суетата има дом -
Къде е, питам, на живота бялото,
в раздутия от егото балон?
И се обръщам да погледна вътре,
към скритото от собствения ум -
О, богове, съгледах грозна мутра,
оказа се, че тук това аз съм...
23.11.2023.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
