Оядени от злоба, завист и интриги,
все гледаме във канчето на другия,
по чуждото проточили сме лиги
и жалбите ни чува даже глухият.
Напираме след жалките промоции
и смятаме спестените си грошове,
душите храним с минимални порции
и винаги все другите са лошите...
Надеждите ни често са стар навик,
а съвестта е пациент на морга.
Решенията вземаме със задник
и нямаме сълзи за чужда болка. ...