Такива сме зад лъскавите маски
Оядени от злоба, завист и интриги,
все гледаме във канчето на другия,
по чуждото проточили сме лиги
и жалбите ни чува даже глухият.
Напираме след жалките промоции
и смятаме спестените си грошове,
душите храним с минимални порции
и винаги все другите са лошите...
Надеждите ни често са стар навик,
а съвестта е пациент на морга.
Решенията вземаме със задник
и нямаме сълзи за чужда болка.
Такива сме, а лъже огледалото,
в което суетата има дом -
Къде е, питам, на живота бялото,
в раздутия от егото балон?
И се обръщам да погледна вътре,
към скритото от собствения ум -
О, богове, съгледах грозна мутра,
оказа се, че тук това аз съм...
23.11.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ще се връщам на този стих и ще си го препрочитам!
Това е от, което имах нужда, да ме разбуди!
Браво, Гош! -
Силно!
-
Пепи, аз отколе ви пея, че съм лош, ама вие... не си, та не си... Опитах се и да ви го докажа, дори. Кой повярвал-повярвал.... Неверници!!!
-
Радвам се на оценката ти, Димо.
Пепи, ще те Напляскам!
Точно това казвам в последния куплет, я прочети по-внимателно.
Далеч съм от ангелските автобиографии, на които съм попадал доста често...
Мерси и на двамата сърдечно. -
Когато сме добри, искрени и честни, сме Аз!
А когато сме лоши - Сме - мн.ч.
Как един не каза "аз съм лош" в ед.ч. за себе си 😃 -
Хареса ми и като смисъл и като стих (от последното твърде не разбирам - карам на усет).
Тези ги умееш, Лорде. -
Блу, няма какво да добавя към думите ти.
Вал, вярвам ти.
Благодаря, момичета. -
Не съм такава, Жоре
-
Такива сме за съжаление. Имам чувството, че ставаме още по - лоши и жалки.
-
Писали сме едновременно, Скити, и да, това му е хубавото, защото ни дава поне база за сравнение.
Мерси и на теб. -
Много зловещи, Валери, от години ми е все по-трудно да вярвам в доброто и хората, но не се предавам маже би повече на инат, ако трябва да съм честен със себе си 😒
Не знам доколко съм добър, Таня, но се старая по някакъв си свой морал и кодекс, мога дори да кажа. Иначе се имам много недостатъци, но поне не се правя, че не ги виждам.
Благодаря сърдечно и на двамата. -
За съжаление, казал си истини! Но хубавото в този живот е, че не всичко е бяло, както и не всичко е черно!
Поздравявам те, Георги! -
Много силно стихотворение, Гоше! Често се сблъскваме с несправедливо отношение към нас, но кой казва че светът е справедлив? Радвам се, че има и добри хора като теб, които носят светлинка в тунела.
-
Зловещи истини, Мислителю!
-
За съжаление скоро се сблъсках с описаното тук в най-злокачествен вид, но вече загърбих станалото, въпреки, че... не ми се довърша дори това изречение!
Благодаря ти, Люси, има ги добрите хора, това не трябва също да се забравя! -
Гош, много грозна истина си казал в този стих. Но... Срешам все повече хора далеч от завистта, злобата и промоцията. Дано повече да стават! Бъди вдъхновен!
-
Самата истина е тази мисъл, Стойчо.
-
"Който добива знание, добива печал."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мерси и на теб, Ничка, за тази ти реакция относно тази ми творба.