Такоцубо
Няма смисъл да мисля за теб.
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.
Ние можехме двама – нали? –
да преборим дори самотата?
Аз предложих – когато вали –
да те чакам с чадър пред вратата.
Ти чадъра с усмивка прие
и ме хвана дори за ръката,
а небето направи плиѐ
и под нас затанцува земята.
Вече буден, изпратих съня,
в който падах в дълбоката бездна.
Аз повторих отново с душа,
че обичам, но всичко изчезна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
