31 ene 2024, 21:49

Такова нещо ли Левски заслужава!?

  Poesía » Civil
612 0 3

Такова нещо ли Левски заслужава -
с бутилки паметника му да замерят
в родния му град, каква е тая държава,
вместо за гаврата си да треперят!?

 

Щом и на Апостола ни се посяга,
щом съвест и чест нямаме явно,
щом извършителите са избягали,
не се чудя, че битието ни е безславно!

 

http://silnabulgaria.eu/2024/01/%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b5-%d0%b7%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%80%d1%8f%d1%85%d0%b0-%d1%81-%d0%b1%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%ba%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0/?fbclid=IwAR1Qj_avhvaLr1sHpZeCn__ZMI-0Rt4GQmWUdh4L_LHnRgZMa4X7f6H2RkE

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано си права, Иви. Стигне ли се до там аз ще съм първата, която ще се извини,при това ще го направя с радост, но едва ли ще доживеем. Слаб материал итова си е ...
  • Българските селяндури спечелиха няколко войни. Българските селяндури ги натикаха в панелки. После ги спукаха от бой и най- коравите ги затриха. В Белене. Или под земята българска, незнайна.
    Направиха опело. Няколко пъти. За съвестта, която нямат . После селото загина. Потриха доволно ръце враговете и сметнаха, че затриват България- с цигани и простащина. Чакаха новият Левски някои. Другите се кланяха на всеки лъжец и месия . Не осъзнаваха, че Левски е недостижим, докато един ден не осъзнаха, че във всеки от тях живее частица от него.
    ЕЙ ТОЗИ ДЕН ЧАКАМ! Последният, който описах . ЩЕ БЪДЕ, ДА ЗНАЕТЕ!
  • От българските селяндури друго ли очакваш? После ще дойде Валя Йотова да блее, че в България всичко е наред, хората са все богати и щастливи а престъпност няма. Нищо и нямало на България. Единственото хубаво е,че циганите продължават да се плодят като мишки и следедни 30 години от жалкия бълхарски народец няма да е останал и помен. За умните и способните не се притеснявам, те отдавна са вдигнали гълъбите също като мен.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...