anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
1 jun 2010, 20:27

Таксим тепе 

  Poesía
928 0 9

С отдавна немити очи

оглежда ме старата къща –

в осанката гордост личи,

забравата двора обгръща.

 

Над пустия каменен път

смокинята клони навежда

и спомени в ствола й спят,

плодът е зелена надежда.

 

На пейката скитник седи,

облегнат на глухата църква:

забравил и глад, и беди,

спокойно и сладко похърква.

 

Предали се рано, листа

политат – спасение нямат.

И залез деня зачерта,

немее в безвремие храмът.

 

Навън уморено роси,

а ничком пред иконостаса

момче с побелели коси

измолва от Бог младостта си.

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??