Таксим тепе
С отдавна немити очи
оглежда ме старата къща –
в осанката гордост личи,
забравата двора обгръща.
Над пустия каменен път
смокинята клони навежда
и спомени в ствола й спят,
плодът е зелена надежда.
На пейката скитник седи,
облегнат на глухата църква:
забравил и глад, и беди,
спокойно и сладко похърква.
Предали се рано, листа
политат – спасение нямат.
И залез деня зачерта,
немее в безвремие храмът.
Навън уморено роси,
а ничком пред иконостаса
момче с побелели коси
измолва от Бог младостта си.
© Аноним All rights reserved.
