30 abr 2008, 12:18

Таксиметърджията

1.2K 0 11
Аз съм чичкото с гола глава и огромен корем,
който кара колата, взема парите
и, ръфайки баничка на прага на нощ или ден,
все не сколасва да си короняса зъбите.

Аз съм таткото, който изхранва три малки деца,
редовно пропускайки родителските им срещи,
най-противния мъж за една невъзможна жена,
най-редовен клиент за онази стоп-палка отсреща.

Някоя заран ще ме открият вдървен
и две хиляди клаксона ще пищят на умряло.
Моят дрипав живот ще си тръгне с радост от мен,
вече описан
                    в стих на Никола Вапцаров.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави на лирическия и вместо клаксон - едно сърдечно ръкостискане!
  • Това е едно от най гениалните стихотворения!!!*

    Харесвам ли?! Обожавам го!!!
  • Отново прочетох този стих с удоволствие... защо ли си мисля, че го бях чела преди тук? Страхотен е!
  • Права е Иванова, ама бирата ще я употребим - няма страшно!
    А на Нико не му обръщайте внимание, той, човекът се е заел с тежката задача да прави вивисекция на поета, затова просто е забравил какво точно е поезията!
    За стиха - на ниво, както винаги!!!
    Поздрави, Краси, и малко бакшиш под форма на 6.
  • цитат: " хех...абе все още има хора които правят разлика между лирическия и автора ."

    Ето точно с такива бих искал да пия по бира насред Пловдив.Аз черпя.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...