30.04.2008 г., 12:18

Таксиметърджията

1.2K 0 11
Аз съм чичкото с гола глава и огромен корем,
който кара колата, взема парите
и, ръфайки баничка на прага на нощ или ден,
все не сколасва да си короняса зъбите.

Аз съм таткото, който изхранва три малки деца,
редовно пропускайки родителските им срещи,
най-противния мъж за една невъзможна жена,
най-редовен клиент за онази стоп-палка отсреща.

Някоя заран ще ме открият вдървен
и две хиляди клаксона ще пищят на умряло.
Моят дрипав живот ще си тръгне с радост от мен,
вече описан
                    в стих на Никола Вапцаров.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави на лирическия и вместо клаксон - едно сърдечно ръкостискане!
  • Това е едно от най гениалните стихотворения!!!*

    Харесвам ли?! Обожавам го!!!
  • Отново прочетох този стих с удоволствие... защо ли си мисля, че го бях чела преди тук? Страхотен е!
  • Права е Иванова, ама бирата ще я употребим - няма страшно!
    А на Нико не му обръщайте внимание, той, човекът се е заел с тежката задача да прави вивисекция на поета, затова просто е забравил какво точно е поезията!
    За стиха - на ниво, както винаги!!!
    Поздрави, Краси, и малко бакшиш под форма на 6.
  • цитат: " хех...абе все още има хора които правят разлика между лирическия и автора ."

    Ето точно с такива бих искал да пия по бира насред Пловдив.Аз черпя.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...