Катерушките на живота изградиха много високо
своята стомана,
но пътят ми никога не е бил лек.
Незаслужени бичове ми драха гърба,
да ме е страх ли?
Не, бях готов винаги за борба.
Сълзите дето не криех (какво гордея се с тях)
ми бяха лична опора в живота... бършех и вървях.
Когато болеше, не се срамувах -
крещях силно на глас,
а ако имаше някой да каже... Млъкни!
Ползвах винаги десен и прав. ...