Катерушките на живота изградиха много високо своята стомана, но пътят ми никога не е бил лек. Незаслужени бичове ми драха гърба, да ме е страх ли? Не, бях готов винаги за борба. Сълзите дето не криех (какво гордея се с тях) ми бяха лична опора в живота... бършех и вървях. Когато болеше, не се срамувах - крещях силно на глас, а ако имаше някой да каже... Млъкни! Ползвах винаги десен и прав. Не се учудвай...! Да не би друг да ми изкарваше скъпия хляб!? От грешките си не се скрих, нося ги на гърдите като награда. Пред никого глава не склоних, а на колене падам само пред Бога. В тоя живот грозен и несправедлив останах човек със сърце, постигам всичко с лекота... И знаеш ли защо? Обикнах живота, такъв какъвто е!
Привет!
С чисто сърце ти забождам шестицата.
Харесва ми твоя снежно-бял стих.
Мечтая си тук да има повече хора, които да оценят и харесат нещо подобно, различно от прости рими и банални метафорки.
Ей това много ми пасна:
"постигам всичко с лекота...
И знаеш ли защо?
Обикнах живота, такъв какъвто е!"
Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.