Такъв, какъвто е...
Катерушките на живота изградиха много високо
своята стомана,
но пътят ми никога не е бил лек.
Незаслужени бичове ми драха гърба,
да ме е страх ли?
Не, бях готов винаги за борба.
Сълзите дето не криех (какво гордея се с тях)
ми бяха лична опора в живота... бършех и вървях.
Когато болеше, не се срамувах -
крещях силно на глас,
а ако имаше някой да каже... Млъкни!
Ползвах винаги десен и прав.
Не се учудвай...!
Да не би друг да ми изкарваше скъпия хляб!?
От грешките си не се скрих,
нося ги на гърдите като награда.
Пред никого глава не склоних,
а на колене падам само пред Бога.
В тоя живот грозен и несправедлив
останах човек със сърце,
постигам всичко с лекота...
И знаеш ли защо?
Обикнах живота, такъв какъвто е!
своята стомана,
но пътят ми никога не е бил лек.
Незаслужени бичове ми драха гърба,
да ме е страх ли?
Не, бях готов винаги за борба.
Сълзите дето не криех (какво гордея се с тях)
ми бяха лична опора в живота... бършех и вървях.
Когато болеше, не се срамувах -
крещях силно на глас,
а ако имаше някой да каже... Млъкни!
Ползвах винаги десен и прав.
Не се учудвай...!
Да не би друг да ми изкарваше скъпия хляб!?
От грешките си не се скрих,
нося ги на гърдите като награда.
Пред никого глава не склоних,
а на колене падам само пред Бога.
В тоя живот грозен и несправедлив
останах човек със сърце,
постигам всичко с лекота...
И знаеш ли защо?
Обикнах живота, такъв какъвто е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Спасова Всички права запазени
Усмивчица ми нарисувахте на лицето,тъкмо когато бях малко тъжничка аз.
