Там...
Там, на запад от Черно море
и на изток,
където изгрява денят,
там отново делят ни
посоки на две.
Там на запад от златни лагуни
и бисерно сини вълни...
Там, в средата
по южния път,
прашна пътека пресича
нашите друми.
Мислено пак.
Аз деля се на изток
и запад
и, преди да съм тръгнала,
спирам... за да търся
милион и една причини,
и намеря твоята същност
в мене,
да те открия
сред
слънчеви утрини
и догарящи залези,
да се слеят същностно
нашите пресечни точки
в едно голямо и топло
усмихнато утро.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
